Аз зная
очите ми нежни
дълго още ще парят
душата ти.
И нощите,
нашите, грешни,
в съня ти
ще трепне
ръката ти.
Аз зная!
Ръката ми малка,
ще търсиш в съня си,
със своята!
Помниш ли само
аз колко,
те милвах с нея,
ти моята!
Забрави ли ме?
Как треперех?!
Онази нощ с мен?
Не ще забравя нивга,
как ме разтрепери,
и плаках много
в онзи ден!!!
Аз зная, че бяга ти,
бяга гузния
спомен!
Той ли пресуши
така очите ти?
Нима не е
достатъчно
отровен,
за да изтекат
сълзите ти?