Ти бе сълзата по лицето ми.
Така прозрачна, тъжна и сама...
Мечтах да стигна до сърцето ти,
да видиш мойта красота.
Но сякаш, сляп, ме подминаваше.
Усмихвах се, а после пак тъжах.
А ти дори не поздравяваше.
Тъй сякаш, че невидима за тебе бях.
Болеше денем. И болеше нощем.
Понякога дори не можех да заспя.
Заричах се... Последно сбогом!
Забравях обещания на сутринта...