Един ден на брега на морето седях и една капка падна, а след нея още безброй.

Помислих си, че вали, но не бъркала съм.

Аз плачех!

Ти питаш защо, защо плача аз?

И аз не знам защо плача.

Но чакай сетих се, плача за това, което изгубих, за това плача.

А аз плача за теб, защото те изгубих.

Плача, че изгубих човека, който ме обичаше и в който аз бях лудо влюбена.

И това си ти, ти беше момчето, което аз много  обичам и още обичам лудо.

За теб аз изплаках океан от сълзи.

Заради теб аз не спя нощем!

За теб сърцето ми тупти!

Очите ми желаят само едно и то е да видят теб, мило.

Ръцете ми искат само теб да докосват.

Устните ми искат само твоите да докосват.

Но защо не разбра, че  обичам теб и само теб !?