Най-накрая заплаках.
Беше дъжд над пусти земи!
Как до мене достигна
през дебелите мои стени?

Ти дори не ме познаваш,
не си във моите дълги нощи и дни,
а като магьосник чертаеш,
не, рисуваш мойте изконни мечти.

Какво ли да ти дам? Какво ли имам?
В момента калкулирам в мен.
Отдавна съм заключила вратите
на моя свят несподелен.

А ти не искаш, просто даваш,
не очакваш, а отглеждаш любовта,
в сърцето ми следи след себе си оставяш,
искри в очите, че богата съм сега!