Така те чакам, в самотно време,
подпрян на вятърните мисли.
Животът ми във скука дреме,
чака те под клоните увиснали…
Н. Стойчев
Сънувах теб – под цъфналите вишни.
Сънувах те – със цвете във ръцете.
Очите ти – от маската посърнали,
а устните – от страх са посинели.
Сънувах те. В съня ми се явяваш.
Тъй труден все, с очи разплакани.
Застанал си пред мене на колене
И молиш ме, и чакаш ме...
Сънувах те. Като светец не те описвах.
Със ореол от светлина – не става.
Ръцете си протягаш да ме стигнеш,
ръцете ти не са крила, и... падаш.
Сънувах те – под клоните увиснали.
Под сянката на старата върба.
Сънувай ме – макар и да не искаш.
Това е твоята съдба...