Събуди ме в два през нощта,

но не позволявай ти тишина

да легне сега помежду ни...

Навън сега няма луна

да прогони от мене съня,

но мислите пак не заспиват...

как жадувам да чуя гласа,

що разпали у мене страстта,

а душата ми кара да пърха

като птиче до днес не летяло...

А сърцето - така преболяло,

да слее три думи в една...

Тази дума красива, една

подари ми ти във нощта...

че без нея аз не заспивам!

преработено 07.08.2010 г., Велико Търново