Не се събудих, в тази ясна утрин,
до твоите сънуващи очи,
но рано е - денят едва е светнал -
гората самотата приглуши.
Дочувах стъпките ти - отдалеч.
Разпукаха се съчки в тишината,
а тя довя от птици горска реч.
И вдишах полъха на ведрината.
Изплъзнах се, тъй слънчева и нежна,
от меката прегръдката на съня.
Забързана, на пръсти, по тревата -
косите ми се къпеха в роса.
Набрах ти теменужено букетче
и още нещо... в топли шепи скрито.
Цветята подредих и замечтах се,
да те посрещна и да ти даря усмивка.
Очаквам те вратата да отвориш -
в сърцето ми потрепва всяка жилка.
За теб прибавих тайно цялата си обич
в ароматен чай от свежи билки.