Разбивах със юмруците си мрака,
душата му изтръгвах с нервен вой.
Аз знаех, че светулката ме чака,
за нея пак ще водя кървав бой.

Обичам светлината ú красяща
на нощите смълчани песента.
Но мракът чер и злобата крещяща
плениха я в злокобна тишина.

В гърмящата си кръв ще ги удавя
и моята светулка ще спася.
Съдете ме, но пак ще го направя.
Аз влюбен ли съм – винаги горя.