Забиваха се думите в отсрещната стена,
свистяха по незнайна траектория.
Превръщаха желания в крещяща тишина,
живота ми - в измислена история.
Унило се усмихваше и слънцето отвън,
полегнало на есенните облаци.
Отнякъде се чуваше хриптящ китарен звън,
а вятърът се бореше с прозореца.
Политаха листата по последния си път,
постилаха асфалта с меланхолия.
Камбана съобщи със звън поредна тиха смърт.
Врабци подскачат в смешна еуфория.
Липите се прегърнаха за зимния си сън
и голите си клони запреплитаха.
Ухание на есен и на дъжд дойде отвън
и улиците пусти захихикаха.
Приседнал неспокоен край издутото перде,
превръщах го в платна на светли кораби.
Изписах по стъклото думи с дъх, а не с ръце…
Изригнаха отново страстни пориви!