Дървета и храсти
зелени,
родени
от влага и пръст,
огрени
от слънчеви топли лъчи...
В тях
птици засмени
влюбено пеят
и се обичат. Нали?
Отново обичам,
пред теб коленича,
изричам
сто нежни слова.
Пак тебе
зова,
на теб
се обричам,
обичам те
тук и сега.
Какво ли
ме спира,
едва ли
разбирам,
да бъда
до друга жена,
от теб по-добра,
по-нежна от тебе...
Но аз съм
за тебе потрЕбен.
И тръгваш си
ти,
и аз съм
обречен,
Твойте очи
са далече.
Дочух твоя глас,
но няма те вече.
И тръгвам
за никъде аз.