Ти в живота ми беше упора.

Беше щастие, радост и смях.

И не знаех какво е умора

от това да живея във страх.

Страх, че утрото ще е празно,

мрачно, сиво, посипано с прах.

Страх, че вечер ще чакам напразно

да се върнеш усмихнат и благ.

Страх, че няма да има целувка,

нежна ласка и дума добра.

Страх, че няма да има усмивка.

Страх, че спомен е всичко това!