Ще ме стоплиш ли със погледа си пак,
ако някога се срещнем ний случайно,
в оная малка уличка на родния ни град
където влюбените се целуват тайно...
Ще спреш ли, или ще подминеш...
Забързан, водещ малко внуче за ръка,
може би със спомена ще се разминеш,
неразпознал лицето на обичана жена...
Или с проблясъка на мисъл закъсняла,
ще поздравиш все пак усмихнат любовта,
която някога бе дивна пролет бяла,
а сега в косите ни издъхва под снега...
¤ۣۜ๘●•Daisy Patton•●๘¤ۣۜ