StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,089
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,490
   Точки: 2,649,557
   Съобщения: 153,271
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СРЕДНОЩЕН МОНОЛОГ

„Стоя пред самотната чаша със вино.
Липсваш ми, всичко така ми тежи…
Отпивам глътка пресовано минало -
с времето болката не ще отлежи…

И пенливо е виното,а така ми горчи
от спомени за минали срещи.
Как топъл бе брегът,помниш ли ти
Под телата ни страстно горещи?

Сега съм сам… Сред цяла вселена…
Светът ми се вижда мрачен, подъл и див…
Звездите угаснаха щом тебе те няма.
Животът разкъсан е, животът фалшив.

Чаровник бил той – така се говори.
И умен бил – тълпата мълви…
А знае ли,че живота мой отрови
и в паметта ми остави мрачни следи?

Днес пия за вас и за моята болка,
в самотните нощи тя чест ми е гост…
За мен не мисли- минало се не връща,
днес вдигам за двама ви тост!

Привърших бутилката. Кръчмарю, отново налей!
На душата ми тегне – нямам вече любима,
Затуй, цигуларю, нежно в нощта ми запей!
Съдбата оплетох и тя сега е толкоз незрима…

И какво като щурци някъде пеят?
А чужди любими нейде звънко се смеят?
Сърце наранено си с вино опивам,
мъката си с него отмивам.

Но ти, любима, дано си щастлива!
Туй пожелавам ти аз от сърце…
Дано лицето ти от радост прелива!
А аз ще се сбирам парче по парче…”

Замлъкна. Пред погледа му силуети –
безучастни, шумни или мълчаливи
една сълза търкулна се смирено
и се мълком отрони в чашата с вино…

Галина Петрова – Ловеч

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-02-14
прочитания: 264
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход