Есенна нощ. Пълнолика луна.

Прегърнати слушаме с Вятъра:

„Концерт за цигулка, самотна жена,

и щурче - заридало за лятото\".

Тихо и скръбно, фино трепти

гласът на цигулката в мрака -

сякаш, че с моята болка гори

и като мен те очаква -

непримирена и вярваща, пак

всичко простила - до края:

сам да се върнеш, падне ли сняг,

в сребърни нощи...от Рая!

1999г., Ямбол

Из книгата „Тайнства\"