Почука на вратата в ден студен.
Отворих бавно, без да питаш влезе.
Не каза нищо, беше променен...
изнемощял днес идваше при мене.
Защо ли пак... Дали е от дъжда,
който не спря в сърцето да те мие?
Или от болката във моята душа,
по пълнолуние дето страшно вие?
Защо дойде? Ти тук си нежелан.
Не ме пожали миг... Обви сърцето.
Нашият ребус... вече разгадан,
отдавна аз захвърлих във мазето.
Бледнееш и линееш без любов.
... Почти на мумия си заприличал.
Но времето ме чу... На моя зов
откликна! Ти дали си ме обичал?
Все идваше и ти, но не с добро...
въпроси само търсеше от мене.
Все чоплеше... било... и не било,
но за сбогуване дошло е време!
Върви сега... Видя ме... Оживях!
Отмина вече! Все по-силна ставам!
Да те изгоня от сърцето си успях.
За теб повярвай пет пари не давам!