Не искам спомен да си ти.Не искам аз да те забравя,захвърлен в миналите днипо малко ти да избледняваш.Не искам огнена жарава,не искам бурни ветрове. Спокойно нека времето изтлява,защото ти си всъщност прероден ...във птичи поглед, или на елен в очитеучудено откривам те, нали?В нощта, когато пълна е лунатапо нейната блестяща стълба слизаш ти...И без дори да вникна във словатакоито тихо, тихо ми редиш,разбирам - любовта не се забравя.И ето, че се ражда лунен стих ...