Когато градът притвори очи

и луна сърповидна възкръсне,

когато в прегръдките на нощта

всичко живо притихне,

аз яхвам своя копнеж

и тихомълком политам

след твоите стъпки,

там, към върха,

под ароматен облак

от разцъфтели безбрежности.

Пускам лудия дух

на своите желания,

с горещи вопли

през звездно небе

и търся олтара

на топлите ти обятия,

в които се смирявам

като птица в свойто гнездо.