Ако те срещна някога с друг,
отмини покрай мен - непозната,
ще те срещна без знак и без звук
и нека виновна е само съдбата,

че когато внезапно се срещнат
пак очите ни, в миг озарени,
и в душите ни спомени блеснат,
не угаснали с нашето време,

Ти прегърнала другия плаха,
пак красива, желана, добра,
вместо нежно за поздрав да махнеш,
ще отминеш престорено зла.

Аз и тъй ще надникна в очите
и във краткия миг ще сбера,
всички думи, останали скрити,
неизказани в тази игра.

Те за раздяла и поздрав ще шепнат,
всеки по пътя си пак ще върви,
чувства и спомени бавно ще вехнат,
но ще останат нашите дни.