<address>&copy; Николай Дялков &nbsp;</address><address>Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът и сив капак натиска ме отгоре. Осъден съм с присъда доживотна &ndash; за слънцето си вечно да се боря. &nbsp;</address><address>А теб те няма &ndash; в сивото си скрита. Потъваш. И дори в студа за тебе не пеят птици &ndash; в тъмното не питат, дали вървиш към слънчевия хребет? &nbsp;</address><address>Сбери мъглата в старата си чанта и бавно хоризонта просветли ми &ndash; та слънцето, зад оня хребет шантав, да живне в опустелите ми рими!&nbsp;</address>

uFeel.me

СЛЪНЦЕ В ОПУСТЕЛИТЕ МИ РИМИ