Утро блесне ли, кеят ме викаи по чайките праща ми зов,а морето в мъгла среброликаме посреща със изгрева нов… Кораб бавно към слънцето гонипомъдрелите сини води,а вълните се влюбват греховнои прегръщат самотни скали… Синя приказка в синя омайностпише кеят на свойте скали,дето скрита е нашата тайнавъв очите на щури вълни… Всяко утро мен чайки кресливитук ме водят – на кея скалист…Твоя лик по русалки красивими изпращат… и спомена чист… Ноември, 2010г.ТополовградНиколай Дялков