посветено....

Ти беше не врата, а праг -

Страхувах се да те прекрача

И да минавам, пак и пак..

Със моите закъснели крачки.

Ти беше не врата, а мрак -

Страхувах се, да те погледна

И вярвал съм като глупак,

Че всяка стотна... е последна..

Часовникът не се върти!

Във входа лампата угасна..

Едно момче, пред теб стой,

Не го позна... не го погледна

за него си врата, не мрак..

Дори в секундата последна,

Той ще потропа тихо с крак

И после в скута ти ще легне..

Цигарата ще догори,

Сърцето някой ще прекрачи..

Часовникът ще завърти

 стрелки

Във закъснели крачки...

... защото...

... не врата... а праг -

Страхувах се, да те прекрача,

Но утре ще се върна, пак...

За теб, каквото и да знача!