Щом вторите петли закукуригат,

в очите ми изсипва се Сънят:

с внезапното си сладко иго,

с предателската тиха лекота

на облачно-прозрачни мисли...

 И в краткия покой,  душата,

като фиданка се разлистя...

пред нова Самота!

1984г.