В моят свят живееш слънценосно.
И косиш със обич  всеки страх.
Моят  ден от теб е омагьосан,
сипеш го със дъхав цветен прах.

Милващ вятър-скиташ се в душата ми,
покривно ме пазиш от порои.
Благият светилник през съдбата ми,
водиш ме към върхове безбройни.

Стичаш се по гърлото ми с нежност-
сладък мед от стоплящи лъчи.
Погледът ми в тебе се оглежда,
кротко спрял във твоите очи.

Ляга по между ни красотата
като бяла рожба на духа ни.
Щом сме двама чезне тъмнината,
стапя се леда, допрял дъха ни.

А небето благовейно стихва,
трепнало от нещо вътре в нас.
Щом сме двама Бог ни се усмихва
дал ни смисъл, пориви и власт.

Радостина Драгоева 16 юни 2012 г.