Нищо няма значение, щом си тук.
Щом си тук, времето спира.
Щом си тук, вятър гони косите ми.
Щом си тук...
Щом си тук, нощите вече са топли.
Все по-лъскав става сатена.
Все по светли са лунните облици...
Все по-мека е твойта постеля.
Щом си тук, тъй е призрачно времето –
сякаш спряло под твойта десница...
Бледи сенки на спомени груби
си отиват...
Щом си тук, сякаш вливаш в сърцето ми
онзи ритъм на диво животно,
непокорно и дръзко те любило...
Онзи ритъм...
Онзи ритъм на раздираща жажда,
потушила сърцето ти в огън
и удавила в страсти съня ти...
изгорила душата с дъха си...
Щом си тук...