Щом дъждът се извали

Ах, може ли от нежност да боли,

от думи мили, чисти, съкровени,

от бликнали в очите ти сълзи

и от сърце със обич подарено

и може ли ужасно да боде

докосване по-меко от коприна,

въздишката в неземния копнеж,

че никога не можеш да ме имаш.

Ах, може ли от нежност да боли,

от две ръце протегнати  към мене

с молбата ти „Ела ме прегърни!“.

Отвръщам честно:  „Не е споделено.“,

а после ме боли, боли, боли,

защото знам, че силно наранявам,

но щом дъждът във теб се извали

ще разбереш - лъжа не заслужаваш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf