Горчиво крещи в моя дом самотата,
неми сенки се гонят в нощта,
силен вятър затръшна вратата,
без теб всичко в мен опустя.

Тихо и глухо... нощта се прокрадва,
тъжен спомен разяжда съня,
ще възскръсна сред сенките в мрака,
и ще търся от тебе следа.

Всичко тъне в мъгла... но избягах,
от звездите сила си взех,
не намразих... по-силно обичах,
сърцето си клето жестоко проклех.

Проклех го самотно да скита в безкрая,
щом теб не можа да намрази,
а обича дори и да знае,
че любовта не успя да запази.

По моя път - пътя към ада,
самотна, за теб ще вървя,
но щастлива оставам до края,
до теб се докоснах,познах любовта.