Сега си тръгвам, не аз така реших

понякога виновна е съдбата,

понякога и без да сме сами

в живота ни нахлува самотата.

И миг по миг, времето ще отлети,

ще минат дни, а може и години...

дали ще съжалявам след това

за времето изгубено без тебе?

И някой ден, когато пак съм сам,

/а аз без теб ще бъда сам повярвай/

отново ще потърся твоя смях

директно или може би с обаждане..

с надежда, че поне веднъж сгреши,

като ми казваше, че ще се върна,

но няма да ме искаш вече ти!

24.01.2008г. поръчано от М. за С.