Ще те помня,
като скитница с алабастровата кожа
и с очите,
две убежища във дългия ми ден,
с твоята следа,
върху която ръцете си да сложа,
с лоното на устните
и с думите приготвени за мен.
Ще те помня,
като внезапно придошла вода,
с небето,
притъмняло от твоите ръце
и ще бъде просто,
както простичко се пише \"да\"
под бяло тебеширено сърце.
Ще те помня и ще ти дължа
ни повече, ни по-малко,
пепелта и огъня, в които ще лежа
и в дим да се превърна,
няма да е жалко.