Аз няма да се хвърлям по очи в калта,
Земята няма да пребродя за богатства,
че неизминалото време в мен е не нощта,
не съм роден от ничие подмолно плагиатство
и кой ще каже, че от мен в гръдта му повече боли,
не може болката със метър да измериш,
раздялата е в пъти повече, нали,
когато думите убиват, без да стрелят,
отдавна съм брониран от стрели в сърцето,
една единствена забита е у мен,
но да започнеш своя поход към небето,
ще трябва в битките да влизаш несломен
и не от нещо непонятно имам нужда,
щом виждам онзи блясък в твоите очи,
защото всяко утро в мен пробужда
желанието да улавям сноп лъчи,
не, няма да се хвърлям по очи в калта,
Земята ще преровя, за да те намеря
и времето неизживяно в мен  е не нощта,
когато с теб отварям неоткрехнатите двери.