Не усетно времето ще сварши и ти от мене ще си трагнеш знам,
и нещо в мен ще се прекарши и душата си на дявола ще дам...
После ще живея като есен окапвайки по малко всеки ден душата ми ще пее тъжна песен умирайки по малко в мен...

Ще бродя със карвящи рани молейки за миг да те сазра и после до последно изтерзана ще се моля скоро да умра...