След дни ще напусна отново живота ти,
след дни онзи кратък миг вече ще е минало.
Ще ме оставиш ли да тръгна без да те запомня,
ще пуснеш ли ръката ми като нещо отминало?!
Ще си позволиш ли само да ме гледаш,
когато часовникът неуморно брои?!
Когато правя последната си крачка,
няма ли да ме догониш ти?!
Ще оставиш ли тишината помежду ни,
когато телата вече си говорят?!
Сухи ли ще са отново устните ти,
щом за моите сега се молят?!
Ще си простиш ли, ако тръгна,
когато в мен се влюбиш?!
Сега съм тук!
Ще си позволиш ли пак да ме загубиш?!