Аз сега ще си ида от тебе.
Ти вратата след мен заключи.
И се скрий от себе си във тишината,
за да не усетиш,че и теб те боли.

Но ще можеш ли любовта да излъжеш?
Да и кажеш да спре да крещи.
Като прах от звезди да я разпилееш
и да нямаш спомен от мене дори.

В чужди погледи ли ще чакаш да ме видиш?
Ще разпознаеш ли в другите, моите следи?
И ще трепне ли нещо във тебе ,
като знаеш,че мен си обичал преди.

Аз на никого за нас няма да разкажа.
Ще те пазя от хорски сплетни.
Само по залеза всяка вечер ще гадая
и ще се моля да си щастлив,
но без сълзи.