Ще се престоря – на ранена самота,
в деня ти ще нахлуя като екот -
от нечий писък, нечий шепот плах,
да се отдам на мъжкото ти его.
Ще се престоря - на изгряваща луна,
притихнала зад облака случайно.
И в мъжкия ти свят - мечта
ще запокитя женските си тайни.
Ще се престоря на невидима река –
родена в болката на мъжкия ти разум.
По стръмното нагоре ще те понеса,
обратно на природните закони.
Ще се престоря на една жена -
във чийто свят нахлу, и безнаказан,
превърна във омраза любовта.
На своето сърце ще дам последен тласък ...