Недей да палиш огън на брега.

Седни и ме изчакай, ще пристигна.

Разкъсала воала  от сумрак,

на пясъка до тебе ще се свия.

Ще мина по ръцете ти със дъх

и раменете с шепот ще обвия.

И всеки звук ще бъде бавна смърт,

която аз и ти превръща в Ние.

Долавяйки внезапно, че е то –

морето в тъмнината как пулсира,

ще се превърна в мъничко ядро,

което ще зачене пак Всемира.

Огньове не пали, Любов, недей.

Аз знам ,че светят нежно твойте думи.

Тържествено със мрака ще се слеят.

Морето ще замре, за да ги чуе.