Тази обич не свърши след наш\'та разяла -
в мен боде като див шипков храст.
Но от болката ставам по-мъдра, по-зряла
и се връщам към себе си аз.

Нека други да плачат за страсти изстинали,
нека ревност кръвта им гнети.
Мойта обич е жива, дори в свойто минало
и от спомени свят си гради...

Ще обичам отново - това е потребност.
И ще бъде по-силно дори.
Но от първата обич ще пазя вълшебството -
дето стъпя, след мен да гори.