Люби ме, щом изгрей зората
и избледнелите звезди
полегнат тихо зад стъклата –
да чакат ден да се роди.
Люби ме, щом денят се спусне
в прегръдките на вечерта,
а на небето Месец луднал
притули в облак ревността.
Люби ме в полунощ, когато
заспят и хора, и треви...
Така и времето крилато
със Мигове ще ни дари...