Искам да съм с тебе
по-истинска от всякога
да откривам себе си,
във теб,
или пък, някога...,
да се стопя в дланта ти,
като бучка лед...,
да потъна някъде,
в душата ти
и с теб
да извървим пътеката,
една за нас,
за двама,
до мене да си ти,
до теб да съм
и няма
никога душите ни
самотни да са..
Няма!


Ще можеш ли,
в дланта си
с любов да ме опазиш
от вятър и от огън,
от мерзост и омраза...?
Ще можеш ли, когато
съм слаба, наранена,
с любов да ме прегърнеш,
до тебе укротена...?
Ще можеш ли, когато
забравяме понякога
колко се обичаме,
да ми простиш
и всякога
ръка в ръка,
до края,
до залеза последен...,
с обич да ме водиш,
по пътя да изтлеем...?

Ще можеш ли?!