Искам всичко да кажа,
но не мога дори да мълвя,
искам просто да кажа,
че ще мога ти да простя.

Истината в очите
ще разкрия обзета от страх,
страх ме е от лъжите,
страх,че ще ме лъжеш пак.

Ти превърна сълзите,
изплакани за теб,
в невинен блян до мечтите,
редят се в сив объркан ред.

Мога да ги забравя,
тези мои черни дни,
мога да те оставя,
да поправиш тези разбити мечти.

Сила имам неземна,
щом още бие моето сърце,
при тази обич невярна,
толкова лъжлива, тежеше, колкото едно перце...