Ще ме пуснеш ли в своя свят,
в който си силна
и не молиш, не се и гневиш,
свят - вселена, препълнена
с мигове чудни,
в който тъй талантливо твориш?

Ще ме пуснеш ли в своя свят,
в който си слаба
и си мислиш, че пак си сама -
наранена от мъката -
злобна, досадна,
настанила край теб тишина?

Ще ме пуснеш ли в своя свят,
в който накрая
сбираш силата и яростта...
свят където пленен
от щастлива омая
свойто щастие с теб да сравня?