StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,114
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,037
   Коментари: 324,940
   Точки: 2,669,733
   Съобщения: 184,234
   Лексикони: 4,508
   Снимки: 10,717

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ще грее

Коннико, не ми отнемай слънцето,
че трудно бих живял самичък в тъмното.
На теб за нищо няма да е нужно,
то плаши и прогонва таласъмите.
 
Защо ти е?! То само ще ти пречи.
Та ти не чувстваш даже топлината,
която е живот, любов и вечност.
Поспри се и изслушай ми молбата.
 
Когато стана сутрин - то ме чака. 
Лицето ми с лъчи погалва, милото. 
Теши ме, ако види ме разплакан
и вдъхва ми с любов кураж и сили.
 
Дали ще проявиш към мен търпение,
дали ще искаш нещичко в замяна?!
Изгледа ме с нескрито изумление,
че искам на каприза ти отмяна.
 
А после пъхна слънцето в дисагите,
обърна коня бавно, безразлично.
Уж пратил го е Бог да наставлява,
а демон бил е, зъл и садистичен.
 
Не ви разбирам вас, небесни твари,
ни смисълът на висшето ви племе.
Защо ще ви е нещо да ни давате,
пък пращате го тоя, да го вземе?!
 
А аз сега, без слънце що ще правя?!
В безкрайна нощ ли вечно ще живея?!
И всеки час да удрям с меч надеждата,
че слънцето в небето пак ще грее.
 
Крадецът-конник сля се с хоризонта,
а слънцето погасваше в дисагите.
Изплашен и ограбен, рекох: - "Господи,
нима така решил си, че е правилно?".
 
Затуй, не се плашете в мрака нощем,
неземен глас край вас ако запее.
Надеждата ми с меча удрям още,
тя пръска кръв, но все реди - "Ще грее!".

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2020-07-30
прочитания: 27
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход