Ще бъда с теб,
дори зората със катран да се почерни
и денят й обруган обърне гръб...,
а звездите да блещукат лицемерни,
пропили на нощта душата в скръб!

Ще бъда с теб,
дори морето от брега да се отвърне,
поднасяйки му суша вместо сласт
и слънцето във лед да се превърне
лишавайки света от свойта страст!

Ще бъда с теб
и цветовете да са простички контури....
и голи да сме, само по душИ...,
а хората превърнати в скулптури
дъждът да ги полива и... рушИ!

Ще бъда с теб
и вятърът да спре да ни докосва,
във повей безгреховен да лети!
Дори и здрачът тъжен да жигосва,
а леденото утро да боли...!

Ще бъда с теб
и миговете наши ще са чудо...
не ще ни липсват земните блага!
Сърцето ми до твойто ще е лудо...
със теб ще съм и там... във Вечността!