StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,008
   Съобщения: 155,718
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Щастливи небеса…

Потрепват думите като клепач,
умората под който все се сбира,
чертаят пътища хей тъй назад,
там нейде гдето времето извира.

Броя без глас до десет и отвъд,
вървя по разтопени коловози,
не ми достига слънце и мълча,
защитник са ми звездни еднорози.

Със тебе спорим, после любовта
заглажда наште битки като хала,
умът обръща всичко на шега,
в която пък надеждата е спряла.

Разрошвам те със обич и копнеж,
минутите ни пак са страшно къси,
на флейта свири вятърен щурец,
преплита мислите ни атомни и боси.

През рамо хвърлям камък във вода,
във кръговете истината скривам,
а после си отивам от съня,
във утрото разлистена пулсирам.

Оставам вечност в твоята съдба,
въпрос безумен, пламък и сакралност,
досбъдват ме щастливи небеса,
надничащи във твоята реалност.

25.09.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-09-27
прочитания: 228
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход