Щастлив ли си? Дано да си щастлив! Макар че някога проклех те - все да страдаш! Гневът е лош съветник! Но го победих! И днес те срещам пак със тиха радост. Кажи сега, с живота как се справяш? Ожени ли се?... Имаш ли деца?... Дали за миналото мислиш? Дали страдаш? Или си спомняш само със тъга?... Кой, аз ли? Да, доволна съм! Щастлива... Омъжих се. И влюбена съм...Да! Понякога си спомням...със усмивка... онези луди, луди времена. Не, няма гняв в сърцето ми стаен. Ти знаеш приказката - "Времето лекува!" Ни болка, ни обида има в мен. Сърцето ми в гърдите не лудува. Красива беше любовта ни! Тъй невинна! Раздялата...сърцето ми прости! А клетвата ми...беше безобидна! Дано не страдаш! И щастлив да си!