Под ръцете ми бликат лъчи,

оживява листът  млечно бял.

И превръща се в извор пречист,

който помни, че с тебе съм цяла.

Полуделият дъжд от листа

на разцъфнала сладка череша

ме връхлита и чезне нощта,

и признавам, че все пак съм грешна.

Приглушавам със меки бои

всеки малък изплувал контраст.

По-различно е с мен. Чак боли.-

Наречи го рецепта за щастие.

Виж, луната е резенче пъпеш,

чийто сок от небето се стича...

Не ме вмествай във тесни калъпи!

И свободна докрай ме обичай!

Радостина Драгоева

21.06.2012 г.