Нощ е. Тиха. Тъмна. Луната е цяла. Непокътната.

Изнервящо кръгла. Дори съвършена е.

Тик -так, тик -так, отмерва часовника в стаята.

Будна съм. Дразнещо будна. И влюбена.

 

Няма да спя. Няма да Го сънувам отново.

Покорена. От Него. За кой ли път? И Обсебена.

Мокри моите сънища ме затискат подкупващо.

Прегръщат. Приспиват ме. Шепнат. Омайват ме.

 

С  ръцете МУ. Силни. Горещи. Те ме обгъръщат.

Като тръстика от вятъра ме огъват. Покоряват ме...

Всички  нощни звезди в косите ми падат. Заплитат се.

И Луната, на две е пречупена. Пада в очите ми. 
 


А щурчета задъхано свирят край нас. Екзалтирани.

Тихо скимти Страстта. Будна. И Молеща. Жадна е...

Преди Него бездомна. Гладуваща. Гола и скитаща.

Парцалива. Безсрамна. Но горда! Жива! А беше умираща.

 

Тази целувка руши и създава. Светове, Вселени, Безсмъртие.

Миг преди Големия взрив ме разпалва. Комета съм Огнена.

Но отново съм будна. Дразнещо будна. Гореща. Мокра. И влюбена.

И отново...Тик-так, тик-так, отмерва часовника в стаята...



Още е нощ! Тъмна. И тиха. И Луната е цялата! Дори непокътната!

Всички звезди са си пак там на Небето... Защо, Господи?!

Щом Луната е цяла... А звездите не греят в косите ми...

Само сън е било? Той не ме е прегръщал тогава?! О,Господи!

  

Няма да спя... Няма да Го сънувам! Няма пак да съм същата!

Покорена. За кой ли път?! От Него. Отново обсебена.

А защо ме изгаря тогава целувката Негова?! Огнена...

ТЕ, защо все  така  екзалтирано свирят?! Ех,Щурчета задъхани...