Ще ти липсвам, щом търсят очите тив чужди щрихи моите стихове...Неразказани, недописани приказкис отменени от принцове балове...Ще ти липсвам, когато на есен
ти напомнят за мене дърветата...
Листопадът не бе интересен...,
на твоята подредена планета.
Ще ти липсвам и щом във усмивката
цветни капки от дъжд не рисувам.
И в засъхналите бои по палитрата
мечтите ни, днес не бленувам...
Ще ти липсвам, когато в писмата ти
моето име на подател ще търсиш...
И в изсипания сняг във косите ти...
В отпечатък на твоите пръсти...
Ще ти липсвам, когато кафето ти
сутрин рано без мен ще горчи...
Ще треперят от умора ръцете ти,
а всяка глътка без мен ще кърви...
Ще ти липсвам! Знам, ще ти липсвам!
Аз съм въздуха в твоите дни...
Без теб научих се да се усмихвам,
време е..., да се научиш и ти...