Защо съдба? Нима съм недостойна
за твоите примамливи блага?
Знам често съм припряна, неудобна,
но плащам скъпо своята цена...

Защо без обич? Тежко ме наказваш!
... Навярно грехове от друг живот!?
Жестоко с пръст вратата ми показваш,
а вън е тъмно... Тъмно, като в рог!

Събрах в торбичка чувства и обида.
Дори сълза не ще оставя тук...
Щом съм ненужна аз ще си отида,
тъй както тръгна си денят - без звук!

Навярно тихо нейде ще изгрея...
Там дето търсят обич... топлина.
Или спокойно, плавно ще се слее
с морето синьо, моята сълза...

Ще стана вятър-скитник, ще лудея
по улиците прашни, без сърце
от днес на сетне просто ще живея,
без име, самоличност, без лице!

Без сълзи и любов, без капка жалост,
на никому ненужно същество...
Нерадвало се на безгрижна младост,
защото смачка крехкото стъбло.

Накрая сбогом казвам и си тръгвам.
Простена глухо входната врата...
На вън студена зима е. Настръхвам.
Две стъпки тихо чезнат във снега.