Ще се скита душата, като дух, сред безкрая.
Ще те търси във всяка черна дупка, аз зная.
Ще разпитва вселени... и незнайни планети,
кой е виждал и чувал за момчето - що свети.

По красиво от дъжд на звезди в тъмни нощи.
По красив от сиянието - северно - още...
С лъчезарна усмивка и с духа на поета,
знам, че някъде тук е! Знам, че някъде свети!

Ще се лутам, ще скитам и разпитвам, и бродя.
Не ще спра да те търся - вид от мойта порода.
Във сърцето ми влезе... изцери всяка клетка,
без да търсиш отплата, вид изгода... и сметка.

Просто беше прекрасно във гърдите ми чувство.
Най-красивото вечно и изящно изкуство...
Бе любов, бе и обич и отдаденост... щастие,
бе за мен дълго чакано свято, първо причастие.

Но мъгли долетяха... Дявол черен ги прати...
Завидял на сърцата ги в изгнание изпрати.
Завидял на очите... В черна нощ ги превърна
и животът ни песен във кошмар преобърна.

Ще се скитат душите, но ще блесне пътека.
без значение кога, колко тясна... не лека...
Ще се срещнат душите скитащи сред безкрая,
на любов и на нежност пак за теб ще ухая!