Ще остана отвън! Не прекрачила с чувствата прага ти.
Катинарът проплака на сън, там, иззад барикадите...
Не ще вляза със взлом, няма как, ненавиждам насилието.
Аз съм горда жена и без знак... е напразно усилието.

Ще остана отвън! Ще съм тук, в тишината на времето.
Във петата ти малкия трън, във гърдите ти семето,
дето с нежност посях, но годината случи се сушава.
Ще съм малката нежна звезда в небосвода ти сгушена.

Ще остана отвън! На мъгли се нагледах, настрадах се.
Искам тихият звън на китара и душата - отдала се...
Искам слънчеви дни с аромат на къпини и сбъдване.
Във ръцете ти кротко да спя - слънчев лъч на разсъмване.

Ще остана отвън! Ти реши... Не налагам присъствие.
Днес живота досущ кратък сън, не допуска отсъствие.
Отнеси ме отвъд... Призови ме с фанфари в душата ти,
да намериме път и осмислим целта на крилата ти...