Аз знам, че ти ще дойдеш някой ден -
есента пролетна ще стане!
И вятърът ще млъкне, укротен
и нова песен ще подхване.
А ти ще ме докоснеш със ръка,
по-нежна от планинската омара.
Ще бъда най-щастливия в света,
ще ти изпея песен на китара!
За моите мечти, за моя блян,
за утрините тъжни и самотни...
Ще се разкрия аз без капка свян,
защото те ще бъдат само спомен.
Животът вече друг ще е за мен,
отпивайки от твойта благост!
И все напред ще гледам, окрилен,
открил отново свойта младост!
А залезът рубинен се стопява
и няма в него капчица тъга.
Копнеж за близост в мене оживява -
така желана е сега нощта!